-Спокойно,спокойно ще те науча-каза покемона.
-Опитай се да изкараш прашец от корена-каза туртуиг и седна на земята.

Стингрил се успокои и се поотпусна. Но не отпусна корена си като чу репликата на търтуиг. После се опита да всмуче малко въздух с зепнатинката на върха на корена си и после се опита да го изхвърли във вид на прашец.

Нищо не стана а покемона умираше от смях.

Стингрил се засрами и се обърна. Той стоя така поне 1 - 2 минути и като се обърна Търтуиг продължаваше да се смее, така че той започна по сериозно да опитва, за да не се поставя пак в такива комични, трагични и застамващи ситуаций. Да не говорим че беше си платил за този урок. Стингрил застана пред Търтуиг, така сякаш му се искаше да го приспи и Стингрил пак вдъхна някакво количество въздух през цепнатинката на върха на корена си. После малко по малко започна да изпуска въздуха и като остана една треата от количеството той бързо се опита да го изхвърли около себе си във вид на прашец.

Излезе прашец,но много малко и неправише нищо.